Проф. Милан Тотев e началник на Клиниката по образна диагностика в „Пирогов“. Работи тук цели 30 години, защото по думите му това работно място е обсебващо със своя ритъм, с това, че трябва да си готов във всеки момент за изненади. Разговаряме седмица след отбелязването на Международния ден на радиологията за предмета и растящото значение на тази медицинска специалност, която за 120-годишната си история претърпява колосално развитие.

– Според мен тя е една от най-хубавите специалности, защото се разпростира към всички останали. Докато те са ограничени малко в своето си поле на действие, във всяка от тях присъства и образната диагностика. В днешно време нашата специалност се нарича радиология, защото отдавна не е само рентген. Част от образната диагностика е ултразвукът, а при магнитния резонанс физиката на получаване на образа е съвсем различна. Общо взето, обединява всички методи, чрез които може да се погледне в човешкото тяло, без то да се отваря. Напоследък става още по-всеобхватна и интересна – с навлизането на интервенционалните методи, които първоначално бяха разработени като част от рентгеновите методи. При интервенционалната рентгенология с минимална увреда за пациентите вече се постига не само диагностика, но и лечебен ефект.

– Малцина си дават сметка, че примерно рентгеновата снимка не е „дело“ на апарата. Казваме, че отиваме на рентген, не на рентгенолог.

– Проблемът на нашата специалност е, че сме скрити за пациента. Той не вижда рентгенолога. А всъщност апаратът е само машина, която си щрака каквото й кажем. Най-важното е, първо – много добре обучен персонал – рентгеновите лаборанти, медицинските сестри, които участват в правенето на снимката. Защото, ако тя е направена некачествено, лекарят и гений да е, няма да получи никаква информация. На второ място, както ние казваме на професионален жаргон, е „предекранното устройство“ – лекарят, който ще анализира снимката и ще постави диагнозата. Даже, ако трябва да сме точни – продуктът на образната диагностика не е снимката. Тя е само път. Продуктът е разчитането, мнението, което даваме накрая за находката. Това особено важи за новите срезови методи – компютърен томограф и магнитен резонанс. При тях се получават 2-3 хиляди снимки от едно изследване, които трябва много внимателно да се анализират, но и доста бързо. Затова уменията на персонала са от особена важност. Но хирургът праща пациента за снимка и после той отново се връща при него. Нас ни няма. Това е слабост, може би наша и на системата – губи се контактът с пациента, особено при класическия рентгенов преглед.

– Как функционира системата на обучение?

– Да, заради много силния натиск на емиграцията. Ако говоря само за моята специалност – глад за нея има в цяла Европа. Скоро бях на среща на Европейската асоциация по радиология – Великобритания и Швейцария се оплакаха от недостиг на радиолози, въпреки че „гълтат“ специалисти от цяла Европа. Ако съм по-конкретен, 70% от специализантите в нашата клиника заминават на работа в чужбина. За жалост няма с какво да задържим тези млади и талантливи хора. Заплатите в европейските клиники са несравними с нашите, но е много важно и друго – осигуровката с апаратура. За жалост у нас липсва целенасочена държавна политика за подмяна на апаратура – това става кампанийно. А всеки иска да работи с хубава, модерна, съвременна машина, за да покаже какво може.

– Има и места в страната, където разполагат с модерни апарати, но стоят завити с найлон…

– Без да цитирам селище, лично ми се случи да видя такава ситуация. Наш колега беше пострадал в провинцията, отидохме на място и в местната болница ни разопаковаха един апарат, с който там никой не умее да работи. Това беше ултрамодерен ехограф, подарен на болницата, с какъвто тогава „Пирогов“ не разполагаше (нашият беше поне три поколения по-стар). Не е лошо да се купуват от общини, фирми и т.н. апарати за по-отдалечени селища. Но за мен стои проблемът за големите болници – университетските, бившите окръжни, които са гръбнакът на здравеопазването – да има държавна политика за подмяна на апаратурата. И не казвам да се купува винаги най-новото. Но има европейска директива, за която тук никой не говори – рентгенов апарат в болница с голяма натовареност трябва да се сменя максимум на 10 години. И то не е само защото апаратът се амортизира, разваля, а защото самата технология остарява морално. То е като при компютрите – вече никой не ползва компютър отпреди 10 години. Ако апаратът е морално остарял, той не може да даде информацията, която дават новите модели.

– Доколко безопасен е днес прегледът с рентген и скенер?

– Това е свързано с всичко, което говорихме досега. Известно е, че първите рентгенолози масово са умирали от лъчева болест, защото не е имало никаква защита. Знае се също, че самият изобретател Рентген е направил първата снимка – на ръката на жена си – с 2,5 часа облъчване с открита тръба, която е излъчвала във всички посоки. При съвременния апарат тръбите са добре защитени, лъчите са филтрирани, пускат се в много тесен сноп, само в зоната на интерес. При директната рентгенология вече не се използва филм. Сигналът от рентгеновите лъчи директно се преобразува в електронен и компютърът създава образ, а облъчването се намалява допълнително. Класическият рентген наистина стана почти безвреден, облъчването е минимално.

– Но все пак е необходимо да се контролира това облъчване, със система за информация за всеки пациент.

– Прекрасна идея на министерството, но не е подплатена с финансов ресурс. Всеки апарат трябва да има устройство, отчитащо дозата, която получава пациентът (в новите апарати то е вградено). Това е един от проблемите при по-старите апарати – тези устройства трябва да се купят допълнително, а са скъпи, като не се променят диагностичните възможности, а само се отчита дозата. Ако няма държавно съфинансиране, това трудно ще се осъществи за всички апарати. А дозите трябва да се вписват в национален регистър. На този етап не съм голям оптимист за създаването му, защото имаме по-важни харчове в здравеопазването в момента, за самото лечение. Но в момента на активен контрол са подложени само пряко работещите в радиологията, които имат дозиметри. Но аз мога да кажа с чиста съвест, че ако работим всички съвестно, облъчването на пациентите е в рамките на допустимите годишни норми.

– Как да се намери балансът между ползата и вредата, като знаем, че всеки може да се прегледа на рентген и скенер и по свое усмотрение? Някои подлагат на съмнение този баланс и при мамографията.

– Ползата и вредата – това е философски въпрос. Ако мамографията открие рак и го излекувате, не е ли по-добре от това да я спестите и да умрете от тази болест? При младите момичета е по-добре да не се прави мамография, при по-възрастните жени мамографията обаче е по-информативна. Съвременните дигитални мамографи са с минимално облъчване. Вредата от рентгеновите лъчи е по-скоро вероятностна, отколкото детерминирана. Ползата е, когато нещо се търси, вредата е, когато се прави безсмислено.

– Все още има тенденция пациенти сами да искат снимки.

– Наистина, понякога снимката има и психологическо значение – когато пациентът е убеден, че има рак, по-добре да му я направим, за да види, че няма. Защото да живее с тази мисъл също не е добре. Трябва внимателно да се преценява. Да не се бърза със снимката, клиничният преглед има своята стойност, има други, по-безвредни методи. Трябва да се знае, че по принцип рентгенът е много вреден до третия месец на бременността.

Източник на статията: ЖИВОТЪТ ДНЕС

The post Проф. Милан Тотев: Радиологът остава скрит за пациента appeared first on Д-р Александрина Перчева.

The post Тест – Какво знаете за рак на гърдата appeared first on Д-р Александрина Перчева.

Обръща се за съвет към личният си лекар. След клиничен преглед е насочена към мамография.
Проведоха се мамографии в две коси проекции на млечните жлези. Отчете се асиметрия с дясно.
След провеждане на крайно – каудални проекции се оформи туморна формация в дясно с две компоненти. При клиничен преглед от диагностик, в дясна мишница се отчете туморна формация с размер над 3 см.

   
Проведе се ехография с резултат – значително уголемени лимфни възли в дясна мишница, с променена структура, като израз на ангажиране от туморната формация в млечната жлеза в дясно. Последната не показа ехографски образ на доброкачествен процес.

Насочена е за консултация с хирург, с оглед оперативна намеса.

Изводи:

1. Пациентката не е посещавала периодичните профилактични прегледи. След разговор с нея се установи, че добре знае рисковете. Но както всички нас, така и на нея не е достигнало времето поради служебна и семейна заетост.

2. Адекватното поведение на общо практикуващият лекар довежда до бърза диагностика и максимално ранно лечение.

3. Провеждането на пълноценен преглед се състои в спазването на стандарта за диагностика на млечни жлези – вж. ACR BI-RADS – standart in the brest imaging diagnostic. Комромис не бива да се прави с обема изследвания до доказване или отхвърляне на диагноза.

Очаква се резултат.

The post Пациентка на 52г., която наскоро забелязва подутина в дясна мишница appeared first on Д-р Александрина Перчева.

Лекар съм, занимавам се с образна диагностика. Затова с радост искам да обърна внимание на всички жени: най-сетне има промени в националния здравен рамков договор и вече е по-лесно да стигнете до мамограф. Личните лекари имат право да издават заветното направление, с което можете да си прегледате гърдите.

Когато работех в медицинския център „Полимед“ ми направи впечатление, че все още много жени не са наясно, че могат да си поискат направление и да си направят преглед безплатно. Всяка сутрин чета „Градски вестник“ и се надявам чрез него да дам информация на хиляди софиянци.

Искам горещо да посъветвам всички да се възползват от възможността да се прегледат, защото ракът на млечната жлеза е социално значимо заболяване. Всяка година в България новооткритите случаи са 3000. Ранната диагностика е изключително важна. Така смъртността се намалява с 30–45%. Жените на всяка възраст трябва сами да се преглеждат, но след 40 години и особено когато има наследствени рискови фактори е задължително да се ходи на мамограф поне веднъж годишно.

Като специалист гарантирам, че периодичното посещение при лекар, квалифициран в диагностиката на млечните жлези, не носи никакъв риск. Една от най-бързо развиващите се дисциплини в медицината е образната диагностика. Дигитализацията на методиките доведе до по-ниски дози на лъчение, високо качество на образите и отлично съхранение на информацията. Добре е да се ходи при един и същ специалист, за да могат да се съпоставят данните.

Мамографията не е лукс. Вече не е трудно да се стигне до специалист. Затова моля всички жени да знаят правата си и отговорно да се погрижат за себе си.

Публикувано: в. Дневник

The post Дами, погрижете се за себе си – личните лекари вече дават направление за мамограф appeared first on Д-р Александрина Перчева.

Известен факт е, че ракът на млечната жлеза и социално значимо заболяване. Ежегодно, новооткритите пациентки в България са 3000 жени.
Но, за да не ви отегчавам, днес спирам вниманието Ви на тест, който ще Ви позволи да „сверите часовниците си“! Моля, направете го.

Тест млечни жлези

1. На каква възрасте най-висок рискът от рак на млечната жлеза:

A. под 30г.
B. между 30 – 40 год.
C. от 50 и нагоре

2. с диагностициран рак на млечната жлеза имат:

A. фамилна наследственост
B. зърниста структура на жлезата
C. високо нива на стрес
D. нито едно от изброените

3. Кой от изброените фактори има значение за повишаване на рискът от рак на млечната жлеза?

A. използване на мобилен телефон
B. импланти на млечните жлези
C. дезодоранти
D. нито едно от изброените

4. Кои раси боледуват най- често от рак на млечната жлеза?

A. бели жени
B. афро – амераканки
C. азиатки

5. От каква възраст се препоръчва провеждане на периодична мамография на 1 -2 год.

A. 30 години
B. 35 години
C. 40 години
D. 50 години

6. Кои са най- честите причини за смъртност в България?

A. рак на дебелото черво
B. рак на гърдата
C. рак на белия дроб
D. сърдечно – съдови заболявания

7. Кой фактор няма значение за повишен риск от рак на млечната жлеза?

A. алкохол
B. наднормено тегло
C. физически упражнение
D. консерванти в хранителните продукти

Отговори

1. Всички жени са в риск от развитие на рак на мл. жлеза, но с напредване на възрастта се увиличава и вероятносттта от това заболяване. Около 80% от дамите с РМЖ са над 50 годишни в момента на диагностициране.

2. Нито едно от изброените. За повечето жени с рак на млечната жлеза риск е, че са жени и че възрастта им напредва. По тази причина Американското училище по радиология съветва провеждане  на регулярна мамография след 40 год. възраст и получаване на повече информация за рисковите фактори, като консумация на алкохол, фамилна наследственост, наднормено тегло и др.

3. Мълвата се разнася бързо, особено в e-mail, но истината е, че няма доказателства за вредното действие на мобилни телефони,импланти и други вещи от ежедневието ни.

4. Белите жени страдат по-често от рак на млечнета жлеза, но при тях диагностиката на болестта е по-ранна. Така или иначе всички жени имат нужда от периодични прегледи.

5. Американското училище по радиология съветва след 40 год. възраст провеждане на периодична мамография. За всички жени и възраст над 20 год. важи провеждането на ежемесечен личен преглед. За дами с повишен риск – да се обърнат към своя лекар, за повече напътствия.

6. Сърдечно – съдовите болести са № 1 по смъртност. Тенденция е и увеличаване на новооткритите пацинтки с рак на млечната жлеза.

7. Консерванти в хранителните продукти.

Злоупотребата с алкохол, наднорменото тегло и отсъствие на редовни физически занимания се приемат за фактори, повишаващи вероятността за развитие на рак на млечната жлеза.

Поздравления, Вие проведохте образователен тест и така повишавате медицинската си култура.
Не забравяйте ,че ранната диагноза е от решаващо значение.
Пет минути месечно,отделени за преглед, не са загуба на време!
До нови срещи.

The post Тест – „Млечни жлези“ appeared first on Д-р Александрина Перчева.

Алкохолът, употребяван дори и в малки количества, се приема като рисков фактор за рак на млечната жлеза. Мнозина специалисти препоръчват отказване от твърд алкохол, но умерената консумация на вино и бира не е забранена.
Скорошните проучвания, приемат връзката между консумацията на алкохол и развитието на хормонално зависим рак на млечната жлеза.

2. Упражнявайте се три пъти седмично, а ако е по-често е още по-добре.

Когато превите упражнения, опитвайте се да са поне за 20 минути, да са енергични и да довеждат до стимулиране на кръвообръщението си.
Дългите разходки са хубави също, но не са толкова активни и не ви стимулират да се изпотите. А изпотяването помага на сърцето да намали риска от рак.

3. Поддържайте теглото си, или отслабнете, ако сте с наднормено тегло.

Проучванията показват, че ако сте с надноремено тегло особено след менопаузата, се увеличава рискът от рак на млечната жлеза.
Също така, друго проучване през март 2008 публикувано от Тексаския Университет в Хюстън, показва че жените с наднормено тегло имат по-малък шанс за оцеляване след рак на млечната жлеза и по – висок процент да се разболеят от други,агресивни болести свързани с теглото.

4. Провеждайте един път месечно личен преглед на своите гърди.

Следвайте внимателно препоръките на вашия лекар и обновявайте познанията си периодично. Вие сте тази, която първа би могла да открие промяна в гърдата, дори и преди вашия редовен преглед.
Точно заради това, е важно да следите промените във тялото си.

5. Провеждайте редовно мамография след 40 годишна възраст!

Посещавайте минимум веднъж годишно своя лекар!
Ранното диагностицирането на тумор значително повишава възможността за оздравяване. Своевременното откриване на болестта в най-ранна форма води до 98% преживяемост.
Но около 27% е преживяемостта за пациентки с напреднала форма или метастази.

The post 5 полезни съвета от Д-р Перчева appeared first on Д-р Александрина Перчева.

• Дали консумацията на червени меса увеличава риска за мен от рак на млечната жлеза?
• Ами пилето на грил?
• Дали яденето на храни с повишено мастно съдържание увеличава рисковете?
• Дали червеното вино е добро за мен или не?

Има твърде много информация, която свързва рака на гърдата с яденето на мазнини, месо, барбекю, с хормоните, с които се хранят  пилетата и телетата, с кофеина, аспартана, нитратите и други…

Но знаете ли? Причинна връзка между рака на гърдата и всички храни и субстанции, споменати по-горе просто не съществува. Докато ограничаването на мазнините, повечето плодове и зеленчуци,  пълнозърнестите храни и нискомаслените протеини са доказано здрвословни, то няма солидни данни, свързващи определена  храна или напитка с нарастване на риска от рак на гърдата.

С едно изключение: АЛКОХОЛЪТ!
Това е абсолютно сигурно. Алкохолът увеличава риска от рак на гърдата: първичен и рецидивиращ.
Точка, край! Това е всичко.

На уеб странцата на Националния институт по здравеопазване /наСАЩ/, в рубриката „надеждна информация” се казва – ”употребата на алкохол е най-ясно доказаният специфичен фактор за възникване на рак на гърдата…Съществува достатъчно достоверна информация, че рискът от рак на гърдата може да бъде намален с намаляване на употребата на алкохол”.

Министерството на здравеопазването твърди, че тази причинна връзка се дължи на факта, че алкохолът увеличава нивото на циркулиращия в кръвта естроген, а по-високите нива на естрогена често пъти водят до увеличен риск от рак на гърдата.

Това дами, не е някаква изключителна новост. Още през 1994г., сравняването на 38 различни изследвания показа , че едно питие на ден – бутилка бира, чаша вино или 50 гр. твърд алкохол увеличават общия риск от рак /всички видове рак, на жени във всички възрастови групи/
с 10 %.

Едно по-ново изследване показва, че консумацията на 10 гр. алкохол всеки ден повишава риска от рак на гърдата с 9 %.
За да избегнем многото математика, казаното по-горе означава, че жени, които пият по едно питие или по-малко на ден, леко увеличават риска за себе си. Жени обаче, които пият по две до пет питиета на ден увеличават риска от рак на гърдата с ужасяващите 41%.
Така че, какво значи това? Трябва ли да се откажем от чашата шардоне на вечеря, чашата студена бира в горещ ден или не дай Боже случайната чаша „Маргарита” на ръба на басейна?

В никакъв случай! Отбележете, че МЗ съветва да се „ограничи”, а не изобщо да се спре консумацията на алкохол.
Едно питие на ден увеличава риска, но не съществено. За тези, които се отнасят отговорно към пиенето, удоволствието от него си заслужава слабо увеличения риск – според мен.

Но ако вие сте жена, която всяка вечер сте на коктейл, с група бохеми, които редовно след работа пият по две – три бири или вино на вечеря, последвано от едно питие за лека нощ – може би трябва да се замислите за намаляване на количествата.

Толкова за пиенето.

А какво става с яденето?

Докато доказателства за връзка на определен начин на хранене с рака на гърдата няма, има една доказана връзка с повишен риск: увеличаването на теглото след 18 годишна възраст. Колкото повече увеличавате теглото си с възрастта, толкова по-голям става рискът от хормонално зависим рак на гърдата след менопаузата.
Да, след менопаузата!
Пред-менопаузалният рак на гърдата не се свързва с увеличеното телесно тегло.
Не, че това е основната причина – рискът от рак на гърдата след менопаузата все едно се увеличава. Но защо да го увеличаваме още повече с повишеното си тегло на средна възраст?
И отново това е свързано с естрогена.

Мастните тъкани увеличават цирулацията на естроген. Колкото сте по-тежки, толкова повече естроген има в организма ви, така и рискът е по- голям.
Така че, колко тежахте на 18? Със сигурност по-малко отколкото днес, нали?
Ако сте качили повече от 10 кг. в сравнение с тази младежка възраст, вие сте увеличили риска от следменопаузален рак на гърдата с около 40%, сравнено с жени, чието тегло е останало почти същото. /Ако вие сте имали повишено тегло от детството, рискът не се е повишил заради теглото ви/.

Ако сте качили повече от 35 кг. между 18 и 35 години, рискът от рак на гърдата за вас е с 60% по- висок от обикновено.
А ако това увеличаване на теглото е дошло между 36 и 50 год., то рискът се е удвоил.
И като добавка, три пъти се е увеличила вероятността ракът да стане метастатичен.

Интересно, рискът е много по-голям за жени, които са напълняли в талията, а не около ханша и краката. Или,”ябълките” са изложени на по- голям риск, отколкото „крушите”.
Така, вие сте като много американски жени и значително сте увеличили теглото си в сравнение с младежките си години. И рискът от рак на гърдата за вас е по-голям отколкото би трябвало да бъде.
Отдъхнете си !

Какво би трябвало да направи едно жена?

За щастие, намаляването на теглото намалява и риска. Колкото по- малко мазнини носите, толкова по-ниско е нивото на естрогена, толкова и рискът от постменопаузален, хормоналнозависим рак на гърдата е по- малък.
Така че, яжте здравословно, движете се  и се постарайте да свалите няколко килограма.

Не е лесно. Но пък и да имаш рак на гърдата също не е !

The post Рак на гърдата и хранене: Думата е една – естроген? appeared first on Д-р Александрина Перчева.